26 юни 2026
„Преживяване в Кеймбридж“
Какво да кажа за Кеймбридж... Ами, с една дума - нямам думи, с които точно да опиша преживяването. Много трудно е да се пресъздаде атмосферата, архитектурата, университета, студентите, преподавателите, съзнанието, което се чувства дори във въздуха.
Проведох много разговори с ентусиасти по история, с някои преподаватели и прочее... Съобщиха ми, че може да се осъществи прожекция вечерта на открито - имали специално място близо до кампуса на университета, където прожектират филми. Ние му казваме Кино на открито, те му казват Оупън Тиатър.
И като чух „вечерно кино на открито“, настръхнах леко. Не е като да не съм имал прожекции на открито, но рискът винаги е голям. То не е като да не ме е валял дъжд и да се е налагало да прекратя прожекция, не е като да не е излизал силен вятър, който да събори екрана, или пък хората да не са свикнали на подобна изява, или да не се вижда добре.
Успях да потисна всички притеснения и онова червейче в корема, което ти казва кое, какво и колко пъти може да се обърка, и се настроих позитивно.
Всъщност се получи разкошно, вълшебно, и киното се превърна в нещо магично. Осветили всичко в лилаво, с десетки прожектори и светлини. Е, главно в лилаво, но имаше и други цветове светлини.
Представете си гора, дървета, парк, на поляната един голям киноекран, големи столове с удобни облегалки - и всичко това, окъпано в цветна феерия, и нашия български филм за древната ни история, който се носи от екрана, а звуците ехтят между дърветата. Такова преживяване досега не бях имал - заслужаваше си.
Единствено чакахме да се стъмни достатъчно. Съдбата избра да съм в Англия през трите дни от годината с най-много светлина в тях, а светлината е добро - разпръсква мрака и тъмните сили. Точно за лятното слънцестоене. Бе предопределено!
Мога да опиша хората, които дойдоха на прожекцията, мога да опиша с какъв интерес следяха всичко, мога да опиша овациите, бурните аплодисменти - но нямам достатъчно думи за това. Огромното уважение след филма - за творчеството, за всичко - се четеше в погледите и в отношението на всички присъстващи!
Мога да ви кажа, че осем милиарда души по света не знаят за нашата древна история; те дори не знаят, че имаме древна история, не знаят нищо за нас - че изобщо имаме история, камо ли подробности. Живеем в наш си вътрешен свят тук, в България - един микросвят, за който останалият свят нехае. Мога да кажа, че поне опитах да събудя доза любопитство и хората да започнат да се интересуват от древността ни.
Искам да благодаря на всички вас, българи - на всеки един от вас, който допринесе с нещо за тази поредица, който бе на прожекциите, за подкрепата, защото нямаше да се стигне дотук, ако не действахме заедно като народ и българи, обединени. Благодаря ви!
